Семейна кабеларка на сцената на Народния или „Досието на една Ж.“

„Какво искаш? Да оставя помията и да бъда обективен ли? Еми не мога! Ако кажа истината утре никой повече няма да ме види“. Това казва журналист, водещ на телевизионното предаване „Погнуса и гняв“, в новия спектакъл „Досието на една Ж.“ в Народния театър. Пиесата е по текст на Петър Маринков, поставена от режисьора Боил Банов.

"Досието на една Ж.". Снимка: Атанас Кънчев

„Досието на една Ж.“. Снимка: Атанас Кънчев

Действието на спекаткъла се развива в семейна кабеларка, където съпругът (Герасим Георгиев – Геро) е водещ, съпругата (Албена Михова) е режисьор на пулта, а бащата (Кирил Кавадарков) – оператор на единствената камера в студиото. Обстановката и работата в тази самоделна телевизия е представена много правдоподобно с ирония и хумор. Герасим Георгиев – Геро е облечен в абсурдни и смешни дрехи за водещ на телевизия – червени карирани гащи, червена риза; Вместо обувки е с пантофи, намек за това, че студиото всъщност се намира в домът на водещия.

Не само на външен вид, но и като поведение Геро блестящо пресъздава типичния водещ – в приповдигнато настроение, бързо говорещ, рядко слушащ събеседника си, търсещ сензация и скандал, борещ се единствено, и само за висок рейтинг. Самочувствието му и високите амбиции за семейната телевизия контрастират с цялата абсурдна обстановка, в която се случва реализирането на предаването.

Студиото е бедно и разбито, има само един стол за водещия и когато има гост в предаването се налага да го поканят да седне на малка табуретка; режисьорката – съпруга непрестанно пие водка и крещи от апаратната; възрастният баща – оператор снима на единствената камера, която изглежда по-скоро като любителска. Зрителските обаждания в ефир се правят или от пияната съпруга на водещия, която си преправя гласа при всяко ново обаждане, сякаш е друг човек или от бащата-оператор. Други зрители, ако въобще има такива на тази телевизия, и да искат не могат да се обадят в ефир, защото от семейната кабеларка не са платили сметките си за телефон. Върхът на абсурда се стига в момента, в който докато тече предаването изгасва тока. Оказва се, че и той не е платен.

"Досието на една Ж.". Снимка: Атанас Кънчев

Герасим Георгиев – Геро в „Досието на една Ж.“. Снимка: Атанас Кънчев

„Не се научихте да пестите, за това сме фалирали“, възмущава се шефът на семейната кабеларка. А на критиките на съпругата му, че телевизия не се прави с една камера, той отговаря: „Паганини е свирил на една струна, значи и една телевизия може с една камера“. Проблеми, неуредици, бой, алкохол и мизерия, всичко това се случва в телевизията по време на рекламите и преди да започне предаването. Всичко това, което зрителите никога не виждат, защото веднага щом влезе в ефир, водещият се усмихва широко, става приповдигнато любезен и по никакъв начин не издава какво се е случвало до преди малко.

Препратките и асоциациите с настоящото състояние на медиите и обществото са явни и много точни. Режисьорът на постановката Боил Банов, споделя че строго се е придържал към текста на Петър Маринков и самият бил изненадан от неговата актуалност днес.

Кулминацията в постановката идва, когато в предаването „Погнуса и гняв“, където отдавна никой не иска да гостува като събеседник, съвсем случайно пристига мъж, който планува да се самоубие. Прекрасна новина за телевизията. Водещият се екзалтира от идеята, че не само вече има гост в предаването, но и че той може да се самоубие в ефир, което ще донесе висок рейтинг. Скоро обаче водещият решава, че за още по-голям зрителски интерес към самоубийството трябва да се прикачи някаква кауза, обществено значима причина – например недоволство от правителството, отчаяние от корупцията. Уви, причината заради, която човекът иска да се самоубие е далеч по-необичайна – той иска да се самоубие заради всичките жаби, които умират на Околовръстния път, докато колите препускат с бърза скорост. Жаби или жени, които според оператора напоследък си приличат, защото и едните и другите са с дълги крака, големи очи и дебели устни. Човекът, който иска да се самоубие има жаба, която се е изгубила и това е още една причина за крайното му решение. Накрая в телевизията влиза и Килъра (Сава Драгунчев), който обяснява, че иска и той да бъде под светлината на прожекторите и да излезе от анонимност, защото и килърите са хора, които, когато не са на работа и не убиват – четат поезия. Така абсурдът и гротеска в семейната кабеларка достигат своя връх.

"Досието на една Ж.". Снимка: Атанас Кънчев

„Досието на една Ж.“. Снимка: Атанас Кънчев

Единствено заглавието, на пиесата „Досието на една Ж.“, не отразява съвсем точно сюжета на постановката, а и не привлича достатъчно вниманието. Може би повече би подхождало, например заглавието „Погнуса и гняв“, както се казва предаването в кабеларката. В крайна сметка, това е режисьорско решение и може би Боил Банов има своите мотиви да заложи на това заглавие.

Пиесата „Досието на една Ж.“ поднася кривото огледало към обществото ни и чрез хумор критикува настоящето. В това огледало виждаме как медиите са се взели толкова на сериозно, че не виждат абсурдната среда, в която съществуват, забравили са основната си функция – да помагат и информират хората, приели са сензацията и рейтинга като основна цел. За това, ако искате да разберете как работи една телевизия у нас (в случая кабелна) не ходете в телевизията, а отидете на театър – кривото огледало там е по-истинско от това, което застава пред него.

Постановката “Досието на една Ж.” можете да гледате на открита сцена “Сълза и смях”, в Народния театър на 28 февруари, както и на 11, и 23 март.

* Публикация в OFFNews, 26 февруари, 2013 г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s