„Последната линейка на София“ като сигнал за спешна помощ

Плаката на филма "Последната линейка на София". Снимка: Личен архив

Плаката на филма „Последната линейка на София“. Снимка: Личен архив

„Последната линейка на София“ пристигна и в България, от където всъщност тръгна, за да събере множество международни награди, една от които най-престижната от филмовия фестивал в Кан. Режисьорът на най-новия документален филм е българинът Илиян Метев, който живее и работи в Лондон.

Лентата показва буквално в близък план живота и динамиката на един лекарски екип от столичната “Бърза помощ”. Това са доктор Красимир Йорданов, медицинската сестра Мила Михайлова и шофьорът Пламен Славков. Документалните кадри на филма успяват да покажат героите и ситуациите максимално автентично, примесени с ненатраплива художественост. Тази художественост е постигната по съвсем естествен начин, чрез по-продължителното задържане на камерата върху лицата на героите, както и близкия план, в който ги виждаме.

Заснемането на кадрите е направено по такъв начин, по който зрителят да може да влезе напълно в историята и ситуациите. През цялото време, докато тече филмът, се създава усещането, че зрителят също е вътре в линейката с екипа и преживява заедно с тях проблемите и емоциите им.

Впечатляващо е абсолютно естественото поведение на участниците. Не се наблюдава ни най-малко смущение от присъствието на камера. За целта режисьорът Илиян Метев е прекарал няколко месеца само в пътуване по адреси с лекарския екип, без въобще да използва камера. Самият процес на заснемане на филма е продължил цели две години. „Трябваше ни време да се опознаем и свикнем едни с други. Доверието е много важно при този тип работа“, казва Метев. Въпреки тежката работа и драматичните ситуации, шофьорът Пламен винаги успява да каже подходящата реплика, която да разведри ситуацията и да накара доктор Йорданов и сестра Михайлова да се усмихнат. Той се явява ключов персонаж, който спомага за емоционалното оцеляване на останалите от екипа.

Важно е да се спомене фактът, че лицата на пациентите по време на работа на медицинския екип не се показват. Те съществуват само като глас и израз на болка някъде извън кадъра. Това още повече засилва акцента върху главните герои от “Бърза помощ.” Те се борят и спасяват едно страдание и болка, което няма лице и с което се сблъскват ежедневно. Въпреки това по особен начин тази болка се отразява върху техните лица и се предава умело на зрителите. Макар хората от екипа да изглеждат хладнокръвни, тяхната дълбока хуманност не може да предотврати проникването и натрупването на болката на другите. Тя се отпечатва в очите им, в малките бръчки по лицата им, във всеки един косъм от сребристо-бялата коса на доктор Йорданов. Натрупаната болка се усеща най-силно в мълчанието, изговаряно чрез цигарен дим. Това създава ненатрапливо, но силно емоционално напрежение в документалните кадри.

Въпреки тежките и екстремни ситуации, с които се сблъскват всеки ден, въпреки абсурдните условия на работа в една болница за спешна помощ, от която всеки напуска и отива да работи другаде (най-често в чужбина) за повече пари, екипът на доктор Йорданов продължава да помага на хората, да върши работата си и да се бори с и за живота. Те пушат много, карат се с диспечери, които понякога им дават грешни ориентири и не отговарят на обажданията им, мечтаят за един по-добър живот с екскурзии в Италия и големи къщи с басейн, и продължават да пътуват с линейката към следващия спешен случай.

Дали и техният живот не е един спешен случай, който отчаяно се нуждае от „бърза помощ“? И дали филмът на Илиян Метев не е едно обаждане, един сигнал към българското общество и управляващи за този спешен случай в “Бърза помощ” и въобще в здравеопазването ни? Тази боледуваща система вика за помощ и страда, докато живителните й сили бавно се стопяват година след година; докато накрая и последната линейка на София не потърси спасение по пътя към летището. Дано сигналът за помощ, който подава българският режисьор с документалния си филм, бъде чут и някой най-накрая изпрати екип, поне толкова професионален, колкото този на д-р Йорданов, който да помогне на тези, които помагат и спасяват най-важното – нашия живот, нашето здраве и оцеляване!

Филмът “Последната линейка на София” може да гледате през месец декември в кино Одеон, Euro Cinema и Дом на киното.

* Рецензията е публикувана в OFFNews, 7 декември, 2012 г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s