Летището – замръзналото настояще преди полета

„Летище“ е най-новата постановка  в Младежкия театър

„Летище“ новият спектакъл в Младежкият театър. Снимка: Симон Варсано

„Уважаеми пътници затегнете коланите, изправете седалките, вдигнете сенниците на илюминаторите и се пригответе за излитане…“ Да обаче самолетът не излита. И вие оставате на летището. Пътят ви, плановте ви са замръзени. Не можете нищо друго да направите освен да чакате да пуснат полета за вашата дестинация. И докато чакате имате време да помислите, защото само когато пътят на човек е спрян и плановете му са променени от обстоятелствата, само тогава той се замисля на къде всъщност върви и къде иска да стигне. Тази идея е заложена в най-новата постановка „Летище“ в Младежкия театър, на режисьора Владимир Люцканов. Автор на пиесата е младата хърватка Тена Щивичич.

На летището се случва всичко, срещат се стари приятели, при които някога е горяла силна любов, но съдбата е предопределила тя да не продължи за дълго (Койна Русева и Атанас Атанасов); друга двойка, която водена от силната си любов по между си, пътуват на романтично пътешествие за Барбадос, на летището се разделят, защото единият признава изневярата си (Искра Донова и Бойко Кръстанов). Младо момиче от малък провинциален град в Русия пътува за Америка, където иска да работи като детегледачка (Елена

Елена Бърдарска и Стефан Мавродиев в сцена от спектакъла „Летище“. Снимка: Симон Варсано

Бърдарска). На летището тя се заговаря с възрастен мъж (Стефан Мавродиев), чиито син живее в Америка. „Защо искаш да заминеш за Америка?“, пита я той. „За да работя“, казва тя. „А не можеш ли да работиш там, от където идваш?“, пита пак той. „Не, защото аз искам да живея добре“, казва момичето.

Летището е като метафора на живота, като мястото, където хората се срещат, разделят, пристигат и заминават. Летището е като една преходна зона, ничия земя между мястото, където сме били и мястото, където искаме да бъдем, между миналото и бъдещето. Летището е настоящето, което за нас винаги изглежда като едно спряло време, в което нищо не се случва, което е само период, който чакаме да премине, за да отидем в бъдещето. Да полетим на там, където ни очаква щастието и по-добрия живот. А бъдещето все не идва, защото с всяка измината минута то се превръща в настояще. И ние така и не успяваме да излетим за избраната дестинация, просто защото макар и да са пуснали самолетните линии, за нашата дестинация местата вече са заети от пътниците с предимство. А нас ни пращат за там, за където са останали свободни места. Ядосваме се за провалените ни планове и полети, докато сами не съзнаваме, че може би по-добре от излитането за другаде е оставането там, където сме…

Койна Русева и Атанас Атанасова в сцена от „Летище“. Снимка: Симон Варсано

Актьорският състава на постановката е добре подбран и ролите пасват на актьорите. Доказала не веднъж професионализма си Койна Русева умело се вживява в емоционалните сцени – плач, притеснение, истерия, радост. С цялата палитра от емоции Койна жонглира непоколебимо. Атанас Атанасов, който й партнира показва изключително професионална игра. Това разбира се не изненадва никого. Познат на телевиозионните зрители като агент Колев, от сериала „Стъклен дом“, Атанасов е доказал се актьор и в театъра, и в киното. Напълно естествен на сцента, спокоен, с непринудени жестове и мъжки чар. Искра Донова (номинирана за “Икар” 2012) също демонстрира много добра игра в партньорството си с Бойко Кръстанов. Ролята на Бойко също е добре подбрана, така че да пасва на стила и възрастта му. Ангелина Славова и Николай Луканов пък разсмиват с превъплъщенията си на служители на летището, които от скука накрая се залюбват.

Двете стюардеси (Ярослава Павлова и Гергана Христова) пък разкриват драмата на онези млади момичета, които искат да обиколят света, но се оказва, че с професия като тяхната всъщност освен кошчета за боклук и невъзпитани пътници нищо друго не успяват да видят. Докато чакат на летището, със спрели полети, двете пият до забрава в бара, при най-комичния образ от целия спектакъл – турският барман (Вежен Велчовски). И тук е мястото да споменем за

Вежен Велчовски и Бойко Кръстанов на бара, който е разположен точно пред зрителите от първите редове. Снимка: Симон Варсано

бара, който е разположен точно пред зрителите. Това означва, че ако седнете да гледате представлението на най-предните редове ще можете да се протегнете и да отпиете от шампанското на Койна Русева или пък да се изкушите да дадете съвет на отчаяната героиня на Искра Донова, като приятелски я потупате по рамото. А защо не и да си поръчате нещо от бара, нима всички ние не сме заседнали в това летище, от което все чакаме да излетим за някъде… Нека поне, докато заминем, изпием по едно заедно…

Премиерата на постановката „Летище“ през месец ноември може да гледате на 15, 23 и 28 от 19.00 ч. в Младежкият театър „Николай Бинев“.

* Текстът е публикуван със съкращения и друго заглавие в OFFNews, 8 ноември 2012 г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s