Иван Радоев на 40 г.: Наиграл съм се. Готов съм да преподавам!

Публикация във в. “Преса”, брой 274, 9 Октомври, 2012 г.

Иван Радоев-син участва в най-новото премиерно заглавие на „Армията“ – „Кой се страхува от Вирджиния Улф“. В постановката на Красимир Спасов, която тръгва от четвъртък, той играе ролята, в която блестеше преди 4 десетилетия Ричард Бъртън. Актьорът е в афиша и на друг премиерен спектакъл за сезона във „Военния театър“ – „Декамерон“ по Бокачо излиза на сцената през ноември. А от скоро е в екипа и на един от най-гледаните родни сериали – „Столичани в повече“. В момента Иван Радоев участва в още 10-ина заглавия от столичния театрален репертоар.

Роден е на 7 октомври 1972 г. През 1995 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, в класа на проф. Димитрина Гюрова. Носител е на наградите „Аскеер“ за ролята на Йонадав (1996 г.), „Иван Димов“ за ролята в „Много шум за нищо“ (1997 г.), „МаксиМ“ за ролята във „Война и блудство – блудство и война“ (2000 г.), Награда за мъжка роля на Варненския фестивал и Международния филмфест за филма „Емигранти“ (2003 г.) От 2008 г. е част от телевизионното шоу „Комиците и преподавател в НАТФИЗ”.

Иван Радоев. Снимка: Стоян Гребенаров, от сайта на Би Ти Ви

Синът на големия драматург Иван Радоев твърди, че режисурата го влече все повече, но не му остава много време. Досега е поставял само веднъж – пиесата на именития си баща „Кълбовидна мълния“ в Плевенския театър.

Как бихте характеризирали себе си с няколко думи?

Трудно е човек да говори за себе си, защото неминуемо изпада в състоянието да се опита да се представи по-добър, по-интересен и по-съвършен, отколкото е. По-скоро другите биха могли да говорят за мен. Бих казал, че съм човек, който се опитва да си върши добре работата.

До колко творческите занимания на родителите ви са повлияли за избора ви да станете актьор? (Майката Весела Радоева е балерина – бел.авт.)

Тъй като и двамата ми родители се занимаваха с театър, от дете ходех по представления. Театърът лесно заразява хората. След това, вече в гимназията се записах в една театрална студия към „Сълза и смях”, която я водеше Бончо Урумов. Страхотен педагог, при когото изкарах няколко години. От там излязоха много добри артисти, които в момента играят и са известни. След това кандидатствах ВИТИЗ (днес НАТФИЗ – бел.авт.) и то като тръгне веднъж, няма спиране.

Разочаровали ли сте се понякога от професията, от това, че сте си представяли театъра по един начин, а в практиката се е оказвало нещо по-различно?

Да. Неминуемо има такива неща. Винаги има развенчаване на митове, разочарования. Но никога не е било такова разочарование, при което да си кажа, абе няма да се занимавам повече с това. Един ден може и това да стане. Може да ми писне и да реша, че не искам вече да съм актьор. Това е много тежка професия, за която човек трябва да има и характер.

Има суеверие, че 40-тия рожден ден не се празнува, защото носи лош късмет…

Спазих това суеверия. Тъкмо пестя пари (смее се).

Време ли е за равносметка? Как се променихте през годините?

Иван Радоев. Снимка: theater.art.bg

Равносметката е неминуема. На 25-30 г. животът е по-бурен, има повече изкушения… Сега вече имам други отговорности, имам син. Времето минава неусетно. Надявам се да съм се променил за добро.

Професионално чувствате ли се по-уверен на сцената?

Винаги съм се чувствал уверен на сцената. Но човек трябва да има една лампичка, да му свети, и да му казва – може и по-добре да го направиш, може и още, и още, и още. Доволен, никога не съм бил. Винаги съм си казвал – ето може и още по-добре да го изиграя. На следващото представление полагам усилия. Понякога става, понякога – не, но човек трябва да се опитва. Иначе се превръща в една рутина и това вече не е интересно за гледане.  Човек е една машина, която се изхабява, колкото и добре да са смазани чарковете й.

Как ще мотивирате зрителите да гледат „Кой се страхува от Вирджиния Улф“, чиято премиера е след три дни?

Играя университетски преподавател по история. (Между другото историята ми е голяма страст, хоби ми е). Пиесата на Олби е  психологическа. Разказва се за две семейни двойки – за проблемите, които съществуват между по-възрастните -партньирка ми е Стефка Янорова и тези, които тепърва се заражда между младите – Радина Кърджилова и Веселин Анчев. В началото те са идеалистите и оптимистите. Разплита се кълбото на отчуждаването, неразбирането в едно семейство.  Именно на това се крепи драматургията – на конфликтите между хората. Пиесата няма пряка връзка с писателката Вирджиния Улф. Едуард Олби е избрал това заглавие, след като вижда подобен надпис в тоалетната на някакво заведение.

Кое ви изкуши на 36 г. да станете преподавател в НАТФИЗ?

Ивайло Христов ме покани за негов асистент, заедно с Кристина Янева. Помагаме му до колкото можем. Работата е много трудна, изтощителна, иска отдаване. Бих се занимавал само с нея, но финансово не е толкова добре обезпечено. Иначе вече съм се наиграл, а студентите ми са много готини и талантливи.

Иван Радоев. Снимка: theater.art.bg

В едно интервю казвате, че „в държави, които са в криза, които са изживели много тежки, драматични години, в изкуството се появяват интересни и уникални неща…“  Да се радваме ли, че отново сме в криза, а тя ще стимулира творчеството?

За мен тези неща са свързани. Онзи ден, когато минавах покрай антикварните сергии до „Св. Александър Невски”, един човек ми подари един немски вестник от Втората световна война. Потресох се, когато отворих вестника. Всички материали бяха за или войната, или за изкуство и култура. Нямаше нищо друго. Как е възможно, държава, която води война да обръща толкова много внимание и на изкуството. Но то е важно, защото културата е твоята идентичност.

Сякаш тази наша идентичност през последните 20 години остана на заден план… 

Всичко в България остана на заден план. Достойнството на държавата ни е заметено в ъгъла. Всеки прави, каквото си иска. Няма държавност. Няма ред. В „Крал Лир” на Шекспир има следната реплика: „Купи си очила и като хитър политик прави се, че виждаш бистро в мътното”. Това е написано преди толкова години, векове… Нещата се повтарят, хората не се променят.

Премиерата на постановката „Кой се страхува от Вирджиния Улф“ в Театър българска армия ще бъде на 12 и 13 октомври, от 19.00 ч.

* Публикация във в. “Преса”, брой 274, 9 Октомври, 2012 г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s