Снежина Петрова: Всеки да бъде идиот, понякога!

Текстът е публикуван със съкращения, във в. “Преса”, брой 149, 5 юни, 2012 г.

Срещаме се сутринта, в деня след силните земни трусове, които разлюляха  София. Снежина Петрова изглежда напрегната и притеснена. Уплашила се е. Най-вече за децата. Сутринта е завела двете момченца на детска градина. Скоро, едното ще е в първи клас. „Така се вълнувам, че все едно аз ще бъда първи клас”, казва тя. Трусовете са спрели и ежедневието продължава обичайния си ритъм. А пред нас стои една необичана, провокативна и експериментираща актриса, доказала се не веднъж на българската сцена. Снежина Петрова. Спокойна в живота, стихия на сцената, я беше определил някой. И е бил много прав. У нея липсват типичния за повечето актьори егоцентризъм и суета.

Когато заговаря за театър и за ролята си на Настася Филиповна, в най-новата постановка на режисьорката Десислава Шпатова – „Идиот 2012”, в Народния театър, погледът й става по-сигурен, а гласът й тих и спокоен, сякаш ни посвещава в специална тайна. И наистина е така – доверява ни тайната за един магичен свят, който тя изгражда на сцената, там където животът е по-сигурен, по-истински и всички трусове са само наушким, но ти въздействат като реални. Освен за „Идиот”, Снежина разказва за преподавателската си дейност в Нов български университет, подготовката на дисертацията си, за студентите си, с които се учат взаимно и за нелекото начало на професионалния си път като актриса.

Снимка: Иван Дончев

ИДИОТ 2012

„През 2000-та година направихме първата постановка на „Идиот”, пак с Десислава Шпатова. Тогава остана едно неудовлетворение от работата ни и когато обявиха руския сезон в Народния театър, решихме, че трябва да реабилитираме самите себе си още веднъж, с този опит. Бяхме отчели грешки в драматургията и се опитахме да ги преодолеем. Тогава целта беше да обхванем по-голям обем от романа. Сега постановката е ориентирана само около една сюжетна линия, около четирите персонажа Рогожин-Настася, Мишкин-Аглая. Много се надявах този път да не съм Настася. Трябваше пак много лично да се намеря в тази роля, а ми беше трудно отново да го направя, след 12 години.

Актрисата споделя, че благодарение на Юлиян Табаков, който отговаря за костюмите и сценографията, за първи път й се случва така, че „костюмът играе една голяма част от ролята вместо мен. Той разказва красотата. Това не е костюм, това е една друга кожа”.

„Ролята на Настася сега е различна. Преди 12 години имаше една неистовост у нея, истеричност, скандалност. Сега исках да бъде точно обратното. Това е една жена, която върви към смъртта от самото начало. Тя няма способността да се реализира хармонично в живота. Темата за това, че една жена не може да бъде омъжена вече не звучи толкова банално. Тя по-скоро има проблем да влезе в някакво статукво, да бъде приравнена с общоприетото, за да бъде безопасна.”

За да изсвири на сцената две теми от Чайковски актрисата в продължение на месец е възвръщала уменията си по пиано. „Това беше едно от най-големите предизвикателства на тази постановка”, казва тя. Бързо се научава да свири темите извън спектакъла. „Но когато трябваше да ги свиря вътре в него се оказа доста трудно. Трябваше да ги почвам, да ги спирам по време на сцените, да свиря спокойно и нежно, докато другите на сцената крещят…”

Най-трудната сцена е най-простата

„Най-много съм репетирала, когато Настася се появява за първи път на сцената с червената рокля и една торта. Сцената е много трудна, защото е сдържана. Там изглежда, че не е кой знае какво, тя влиза, оставя една торта, налива шампанско, запалва цигара и това е. Изглежда съвсем просто, а всъщност всичко е толкова изчислено и тренирано.

Всички от екипа работиха за цялото. Може би дори неопитността, на по-младите колеги, има принос за това. Мисля че е много хубаво да си несигурен на сцената. Защото, когато си несигурен си жив. Като си сигурен не е интересно, какво да гледаме на сцената как едни сигурни хора ни лъжат умело.

Към преподавателската работа ме насочи Цветана Манева

Снимка: Личен архив

„Тя е човекът, който много настояваше да опитам. В началото мислех че няма да се справя с това, защото преподавателят трябва да преподава знания. С времето, обаче разбрах, че нищо не трябва да преподавам, а заедно с моите студенти да се уча. За мен това е една лабораторна работа”, споделя Снежина. Актрисата не смята, че театърът е наука, в която има  правила как това се прави и случва. Признава, че преподаването не я натоварва, а й доставя истинско удоволствие. Вече обаче й се налага да погледне още по-научно на работата си, защото й предстои писането на дисертация. Темата е: „Тренигови методи за работа върху текст“. Иска ми се да опиша ползата от работа с различни текстове в днешния пост драматичен театър. Защото ето, че вече и поезията става възможна като повод за театър (например, постановката „Ела легни върху мен”, по стихове на Силвия Чолева). Всеки текст е възможен за театър. Дори протоколи от срещите със съкооператорите в блока, те също са възможна драматургия. Има драматично напрежение, има ситуация, има тема на срещата.”  

Разказва, че когато влязат в университета, студентите й първите две години наваксват всичко, което са пропуснали в средното си образование. „Освен това, те не са научени да мислят свободно. Аз ги провокирам да мислят в най-различни посоки, много пространства има, които могат да бъдат запълнени.

Имам една група студенти, например, с които направихме Шекспир в рап вариант.

В театралната академия (НАТФИЗ), това не може да се случи.  По-различно е. Там те подготвят за определен тип игра. Преподавателите ти те взимат и 4 години носят отговорност за теб като един актьор, който трябва да влезе в обръщение след това. Естествено, че от там излизат и хора с широко мислене, но…

Няма ограничение за възрастта, ако чувстваш театъра в сърцето си, смята Снежина. Най-възрастната ми студентка беше жена над 40 години, която се справяше прекрасно в спектакъла „Малки царства” на Елена Алексиева. Това, което тя правеше там беше урок за всички. Хората са интересни.”

Много от студентите й, след като завършат продължават заниманията си в друга област. Тези, които обаче продължават да се развиват  в театъра се насочват към независими проекти.” Това е бъдещето. Самата аз съм тръгнала по този път”, казва тя. „Вижда се как държавата постепенно се оттегля от културата. Бъдещето е на младите и инициативните, които не разчитат държавата да им уреди условията за работа.”

Снимка: Иван Дончев

Актрисата коментира пълните театрални салони, със зрители. „Да, това, разбира се ме радва, но условието, което се случи последно в театрите – да получават субсидия на базата на продаден билет,  ги постави в особено положение. Един режисьор няма свободата да си позволи да направи нещо по-експериментално, защото то няма да се продаде. А ако няма продадени билети, театъра няма да получи субсидия. Тогава режисьорите и актьорите са принудени да правят компромиси. И това води до комерсиализиране на театъра. За това е пълен салона. При „Идиот”, и ние бяхме принудени да се съобразим малко с пазара. Ако беше свободен проекта, мисля че щяхме да направим нещо много по-радикално.”

Един възможен оазис, където могат да се изявяват млади, независими режисьори е Сфумато. Сцената на НБУ, която съществува от две години, също, мисля че ще е следващото алтернативно пространство в София…

Реших, че искам да стана актриса, когато бях на 20

„Не знам как точно го реших. Имах един кръг от приятели – музиканти, художници в този период и чувствах, че и аз мога да допринеса нещо към тази артистичност. Не знаех какво точно може да бъде”, споделя Снежина. „Родителите ми въобще не знаеха, че ще кандидатствам. Разбраха, след като ме приеха. Дълги години останаха шокирани. Те много искаха да уча право. Слава богу, не ме приеха право, въпреки че бях отличничка. Беше необяснимо, при всички усилия, които полагах, аз не можех да вляза в стандарта и да мина тези изпити добре. Явно не е трябвало. Особено тази История на България след 44-та година, така и не я разбрах. Тази тема ме разби, всички конгреси ги описах и пак не изкарах добра оценка.

Когато завърших академията през 1994 г., беше тежък период. Салоните бяха празни. Аз започнах да играя с пет души зрители в салон. Това за ония години беше естествено. И до сега за мен е празник, когато има публика. След като завърших, не бях назначена никъде. Мина време, срещнахме с Деси (Десислава Шпатова – бел.а.) и решихме да се съберем някаква компания от хора и да правим независими проекти – дори без пари… Беше момент на изпробване на различни възможности.

За чужбина не съм мислела, мястото ми е тук

Снимка: Личен архив

Имах проект в Германия, участвах в моноспектакъл и спечелих награда за немско езична актриса. Имаше много добри отзиви. Но нищо не произтече  от това. От тук съм по-интересна и на хората навън. Мисля че ние трябва да се продадем като български творци. Това е по-силният път. Най-добре би било, ако го няма този индивидуализъм, а има група поколение, което да създаде цялостна културна ситуация. С моето поколение май няма да се случи, точно заради индивидуализма.”

А дали има останали идиоти подобни на Княз Мишкин в днешно време, питам Снежина. „Аз и досега не мога да си отговоря – какво е това идиот? Този човек реално ли е някакъв месия или просто всички имат нужда да виждат месията в някого. Хората имат нужда да дойде някой и да ги успокои. Аз вярвам ,че има такива хора. Но те не трябва да оцелеят в този свят, те трябва да бъдат пожертвани. Това е най-голямото изпитание за тях. Те не оцеляват, но дават нещо, правят някакво разместване.

Не бих искала да идеализирам толкова персонажа на Мишкин. Той е едно необходимо присъствие. Без него, много по-напразно би преминал живота. Мисля че всеки има такива срещи – не с цялостния човек, но с такива постъпки и прояви, които го изкарват от релси, показват му една друга страна. Нека да го търсим този Идиот 2012 и в същото време нека самите ние също бъдем него, понякога.

––––––––––––––––––––––

Освен в спектакъла „Идиот 2012”, може да гледате Снежина Петрова в постановката „Лов на диви патици”, в Народния театър. А режисираната от нея постановка „Ела, легни върху мен”, по стихове на Силвия Чолева, с участието на нейни студенти от НБУ, може да гледате в малкия сезон на  Сфумато, между 25 и 30 юни.

*Текстът е публикуван със съкращения, първо във в. “Преса”, брой 149, 5 юни, 2012 г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s