Чадър за българската книга

Множество чадъри се отвориха пред Народния театър в събота (21.04.), за да спасят оцеляването на книгата. Проливният дъжд не отказа никого от размяна на свои стари книги, които са прочели, за такива, които са непознати за тях или просто искат да имат.

Проливният дъжд не отказа никого от размяна на стари книги, пред Народния театър, в София. Снимка: Бистра Величкова

Тази размяна на истории посредством книгите е част от събитието „Разменям мое за твое”, което тази година се провежда за втори път,  в градинката на Народния театър, в София.

Събитието се състои във връзка с Международния ден на книгата – 23 април. В основата му стои инициатива родена от безкрайния идеализъм на хора, които наистина обичат да четат и вярват повече на книгите, отколкото на реалността.

Не, организаторите не печелят нищо материално и точно това прави събитието още по-красиво, чисто и истинско. Единственото материално нещо в цялото събитие е книгата, до колкото нейната материална мисия е да пренесе едно по-висше духовно послание.

Милена Панева, една от организторките на инициативата „Разменям мое за твое“, дава интервю за БНТ. В момента, тя завършва специалност „Право“, в СУ. Снимка: Бистра Величкова

Основните организатори на инициативата „Разменям мое за твое” са сестрите Адриана и Милена Паневи, заедно с група техни приятели и съмишленици. „Ако не бяха приятели да ми помогнат, нямаше да мога да се справя с цялата подготовка”, споделя Адриана и допълва „Те нарисуваха плакатите, флайерите, направиха снимките за събитието”. Адриана сама е ходила да раздава и разлепя рекламните материали. Споделя, че целият бюджет, който е използвала е около 250 лева. Лични финанси! В това се включват разходите за изработване на плакати и наема на мястото в градинката – 40 лева и 50 стотинки.

Адриана Панева – една от организаторките на събитието „Раменям мое за твое“. Тя е последна година студентка по „Книгоиздаване“, в СУ. Снимка: Личен архив

Не е имала особени проблеми с администрацията. Разказва, че в Столична община са били много любезни. „Платихме си, казахме, че става въпрос за културно събитие, казахме колко квадратни метра ни трябват и колко хора се очаква да дойдат. След 10 дни получихме разрешителното”.

Със Софийския университет, обаче, където Адриана е студентка, имало известни проблеми. „Не ми позволиха да залепя плакати за събитието, в библиотеката на Софийския. Така ми се накараха. Питаха ме, „Ама вия коя сте? И аз ми казвам: „Адриана, уча Книгоиздаване в СУ”. И те ме питат: „Ама кого представлявате?”. „Ами себе си представлявам, кого да представлявам?”, казвам им. Как можело така да се идва и да се лепи… В крайна сметка не дадоха да залепя плаката, защото не било тяхна инициативата”.

Тя заключва: „От тях не очаквам нищо така или иначе, но те не дадоха дори да залепим плакат за събитието… И не можеш да ги убедиш…”

Хубавото е поне, че ако СУ не може да подкрепи студентите си, то не може и да ги спре. Инициативните хора с идеи намират начин.

Хората посещават с интерес събитието. Снимка: Бистра Величкова

Адриана споделя, че впечатлението й от събитието миналата година и тази е, че „хората се кефат. Идват и с готовност разменят книгите си.” Според нея четящи хора в България има, най-малкото, ако се погледнат цифрите, които показват издателствата за годишен брой продадени книги. Тези стойности се покачват с всяка година, казва тя.

Снимка: Бистра Величкова

„Трима мъже в една лодка” на Джеръм Джеръм, „Трима мъже в снега” на Ерих Кестнер и „Първа любов” на Тургенев са някои от книгите, които

Снимка: Бистра Величкова

посетители оставиха на масата с книги. В замяна взеха „Кратка история на самолета” на Захари Каралбашлиев, сборник с разкази на Агата Кристи и др.

По-известни лица от литературните среди, които самите те създават книги, бяха поетът и журналист Марин Бодаков, младият писател Иван Димитров. Между присъстващите бяха разбира се и авторите на сайта „Аз чета – сайтът за твоята книга” – Александър Кръстев и Павлина Радославова.

Всички разпънаха чадъри, за да запазят книгите от дъжда. Снимка: Бистра Величкова

Въпреки епизодичните силни валежи, макар и прогизнали, и с чадъри никой не си тръгна от събитието. Организаторите търпеливо завиваха книгите с найлон, за да ги предпазят от дъжда, посетителите разпъваха чадъри над главите си и масите с книги. Всички заедно бяха обединени от едно – да запазят и съхранят  материалния носител на един силен духовен заряд. Да запазят книгите, но не само от дъжда, а и от всички онези ежедневни и битови катаклизми, които носят усещане за пренебрежение, равнодушие и незаинтересованост.

Милена Панева, една от организаторките, необезпокоявана от дъжда, разглежда книга, оставена от посетител. Снимка: Бистра Величкова

А това е опасно. Защото, ако ги няма книгите и нас няма да ни има. А подобни събития като „Разменям мое за твое” доказват, че нас ни има. Има ни тук и сега, и в България. И не, културният живот не се случва само в чужбина, и у нас има мислещи и интелигентни млади хора, които не чакат да се случи нещо, не чакат никаква промяна. Просто защото те случват събитията. Те са промяната. И за това ги уважаваме! И им благодарим!

Бистра Величкова