„Чужденецът” – чужд на идеята за добро кино

Българският филм "Чужденецът" със сценарист и режисьор Ники Илиев. Снимка: От продукцията на филма

Българският филм „Чужденецът”, чиито сценарист и режисьор е актьорът Ники Илиев е филм, който се опитва да смеси всички възможни жанрове в киното, като си вярва във всеки един. Комедия, драма и екшън са забъркани в едно.Знаете какво става с ястие, в което сложите всички видове подправки, в наличност. Разваля се! Така е и при филмите. В този смисъл, може би щеше да е най-добре, ако „Чужденецът“ се беше придържал към основния жанр към който се е стремил, а именно – комедията.
Но уви, липсата на опит в създаването на сценарии и режисирането им е силно осезаем в продукцията. Личи си, че авторът е начинаещ в създаването на филми. От друга страна, актьорската игра на Ники Илиев по нищо не показва, че там поне има опит. Той сякаш се опитва да каже всичко за живота, да засегне всички жанрове, случки, всички мъдрости в едно.
Комедийните епизоди на моменти се получават и е смешно. Понякога обаче стоят изкуствено и това дразни. Внезапното преминаване от един в друг жанр оставя с въпросително изражение повечето зрители. От комедия и весели смешки в стил Бай Ганьо в чужбина се преминава в бурна екшън сцена (може би идеята е била да е пародия на екшън, но не става съвсем ясно) – в американски стил, с много ритници и крошета – силно озвучени с аудио ефекти.

Ники Илиев в екшън сцена от филма. Снимка: От продукцията на филма

Това спомага да се заглуши несъответствието между сцените, поне слухово. А след екшъна пак преминаваме в комедийна вълна, където например Ники Илиев вече като актьор във филма се опитва да пуска леки смешки, докато вози Магдалена от село Лещен (Саня Борисова).

Е, не му се получава. Звучи тъпо и плоско. И точно отеква празната шега на екрана и… добре дошли в следващата сцена, с абсолютно нов жанр – драматичния епизод на срещата между баща и син, които не са се виждали отдавна. Много напомня на представянето на подобен тип срещи в американските филми.

Синът – Жерар (Любомир Ковачев), който е французин по произход, отива при баща си, за да му иска съвет – забележете – за това какво да прави с едно момиче от село Лещен, с което случайно се сблъскал (буквално), когато бил в България. После повече не го видял, но се влюбил безнадеждно (!). Търсил го в селото му, но не го намерил.

Да предположим, че до момента на тази сцена зрителят вече е посвикнал с неадекватността на сюжета и приема случващото се. Да, обаче абсурдът се засилва, в момента, в който бащата взима думата.

Вместо баща му да реагира естествено и спонтанно на внезапното странно залитане на сина си по някакво момиче от друга държава, той изведнъж изпада в сантиментални разсъждения за отношението му като баща, когато синът му е бил малък. Изведнъж сцената се насища с много драматизъм, дошъл направо от никъде. Накрая завършва със следната реплика, определена за мъдър бащински съвет: „Ако не си го спомняш живота, който си имал… отлита с вятъра“. (?!?)

Френският актьор Кристоф Ламбер, в ролята на бащата на Жерар. Снимка: От продукцията на филма

И тук предполагаемите възможни отговори за връзка с основната сюжетна линия са няколко: а) той дава съвет на сина си да се върне към живота, който е имал във Франция и да зареже момичето от България, б) да се върне в България и да има живота, който е имал по време на престоя си от няколко дни – т.е. да се върне при момичето и в) Бащата просто се е сетил за няка

кви негови си проблеми и с тази реплика заключва размишленията си за живота, които нямат никаква връзка с проблемите на сина му.

Синът по-късно ще си я припомни тази реплика, отново абсолютно без връзка, ще се разчувства и ще му помогне да предприеме решително действие. Накрая на сцената двамата се прегръщат. Синът вместо да каже: „Абе баща ми, какво става? Кажи какво да правя с това момиче от Лещен“, му казва „О, да татко, разбирам! Благодаря ти!“ За какво му благодари не става ясно.

Ники Илиев и Саня Борисова като манекени са добри. Снимка сп. "Max"

Непохватния сюжет на тази абсурдна сцена е допълнен и с равномерното, синхронно поклащане на клоните и листата на дърветата – очевидно компютърна анимация. Не е хубаво, когато някой си мисли че зрителят е глупав и няма да се усети, когато се опитат да го лъжат на екрана.

Освен прескачането в различни жанрове и слабият, объркан сюжет, филмът е пълен с много нереалистични моменти, които губят доверието на зрителя. Той не може да повярва истински нито на героите, нито на историята. Първото силно несъответствие те удря още в началото, когато французинът Жерар пристига на летището в София и се среща със своя приятел Калин (Ники Илиев).

Акторът Любомир Ковачев се превъплащава добре в ролята на французина Жерар, във филма "Чужденецът". Снимка: bnews

Любомир Ковачев се превъплъщава идеално в образа на французин и по външен вид, и по маниери, и по начин на говорене, и акцент. Всичко е много реалистично, до момента, в който той не се опитва да каже нещо на български с френски акцент.

Българската реплика прозвучава така чисто и ясно, че никой не би предположил, че е изречена от французин, който преди минути е стъпил на българска земя. Това прави лошо впечатление, защото зрителят вече не вярва на героя, а от там започва да поставя под съмнение и цялата история.

Друго несъответствие е облеклото на главната героиня – момичето от село Лещен Магдалена (Саня Борисова). Оказва се, че самата Саня Борисова е отговаряла за костюмите и грима във филма. Въобще в този филм се наблюдава опит всеки да прави всичко и очевидно не се получава. Но поне доказва, че наистина е добре всеки да си знае мястото.

Саня Борисова в ролята на Магдалена от село Лещен, облечена в хипарска рокля. Снимка: От продукцията на филма

Актрисата, занимаваща се с костюмите, явно вместо да помисли как в действителност се облича едно младо момиче в типично българско село, което дои кози, е избрала рокля, която на самата нея й е по вкуса и й стои добре. Това селско, дори малко просто момиче от село Лещен на екрана е представена като сексапилна хипарка с дълга тясна рокля до коленете и разпилени руси коси.

Саня Борисова в ролята на Магдалена от село Лещен. Снимка: От продукцията на филма

Представяте ли си повечето момичета в малките български села да изглеждат така?

Абсолютните последователки на философията DIY (Do it yourself), защото сами си доят млякото от козите, както и ярки привърженици на движението на децата на цветята от 60-те. Но само главната героиня е облечена като хипи. За сравнение – четирите сестри в семейството, където погрешно попада французина са представени типично по български – силно гримирани момичета, с широки любопитни, но прости погледи. Е, добре, поне едно адекватно нещо.

Добрите страни

Въпреки множеството недостатъци на „Чужденецът“, не трябва да оставаме безразлични и към добрите и смешни моменти, голяма част от които се дължат главно на актьора Валентин Гошев. Той много добре се превъплъщава в ролята на Бай Ганьо, който отива в Париж, за да намери кандидат-годеника на дъщеря си. Също реалистично е представена сцената, където героят на Валентин Гошев посреща

Валентин Гошев (вдясно) разсмива с добре изиграната си роля на типичния българин, Бай Ганьо. Снимка: От продукцията на филма

френския гост типично по български – жените от фамилията се суетят да слагат масата, а мъжете наливат ракия, докато на госта не му прилошее. Този момент е уловен точно. Такива сме.

Въобще осмиването на типичния български манталитет, свързан с байганьовщината е уловен добре и разсмива. Точно тези хубави моменти, карат зрителя да съжалява, че целият филм не се е получил така истински. И все пак, добре е, че го има.

Колкото повече български филми, толкова по-добре, защото има повече възможности да се учим от грешките си и ще знаем какво да не правим и какво да подобрим за напред. „Чужденецът“ също ще влезе в категорията „Ново българско кино“ и ще я обогати, въпреки всичко.

 *Текстът е публикуван първо в WebCafe
Advertisements

2 thoughts on “„Чужденецът” – чужд на идеята за добро кино

  1. Много се забавлявах докато четях ревюто за филма. Не съм го гледала, нямам и намерение, сигурна съм, че си направила компромис със себе си, само заради настоящия материал. Мисля си, че ревюто ти е по-смешно от самия филм, затова ще се задоволя само с него 🙂

  2. Благодаря ти, че си го прочела! Много се радвам, че ти е било забавано и ти е харесало ревюто! ;)) Иначе – да, като цяло имаме и по-добри нови филми 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s