Плътта и костите на другия – това е смисълът, не парите

Искра Донова и Бойко Кръстанов на плаката на постановката "Любов и пари". Снимка: Младежки театър "Николай Бинев"

„Искам да бъда сервитьорка, стриптизьорка…искам да бъда нещо, каквото и да е, но просто да е нещо… нещо друго, но не аз”. Това признание прави героинята Джес (Искра Донова) в постановката „Любов и пари”, в Младежкия театър „Николай Бинев”. През по-голямата част от представлението тя говори именно за търсенията на човека и стремежите му към нещо повече от пари и добра работа.

Авторът на постановката – британецът с ирландски произход Денис Келис и режисьорът Петър Кауков представят на зрителите откровена пиеса, наситена с типично черен английски хумор, понякога абсурдна, малко философска, глупава на моменти, тъжна и смешна.

Премиерата на постановката се състоя през декември 2011 г. и вече втори сезон продължава да привлича публиката.

„Странна постановка”, това бяха първите спонтанни думи, които чух докато напускахме камерната зала на Младежкия театър. И наистина има нещо вярно в това. Спектакълът протече в седем действия, които на пръв поглед изглеждаха отделни едно от друго. В един момент, обаче имената на героите от предишни части започнаха да се появяват и в последвалите, и се оказа, че все пак има някаква връзка. Връзката със сигурност е песимистична и се отнася до  смъртта. В първа част – Дейвид (Бойко Кръстанов) разказва как е помогнал на жена си да умре, като сипва алкохол в устата й, след като тя е взела приспивателни. Разказва го хладнокръвно, на моменти цинично и с черен хумор. В постановката, която гледах (на 09.03.), актьорът ми се видя неуверен и след първите 15 минути от появата си на сцената малко изгуби вниманието на публиката. Може би текстът и ролята му бяха такива, но някак липсваше енергия.

Младият актьор Бойко Кръстанов придоби сериозна популярност след

Бойко Кръстанов в ролята на Дейвид в постановката "Любов и пари". Снимка: Младежки театър "Николай Бинев"

участието си в сериала „Стъклен дом”, където играе главната роля на Дани Касабов. Там е добре оценен. Но който е гледал сериала, лесно може да припознае същата игра от екрана и на сцената, същите жестове, небрежно младежко поведение, уж непринуден език. Може и самата роля в постановката да е изисквала това. Пък и не трябва да забравяме, че младият актьор е в трупата на Младежкия театър едва от година, така че прекалена критичност е излишна. В постановката „Зимна приказка” в Сфумато, например той се справя блестящо и разведрява, и разсмива публиката. Понякога зависи наистина и от ролята, която се играе, и от моментното настроение и концентрация на актьора.

Във второто действие се появяват баща и майка (Стефан Мавродиев и Мая Бабурска), които говорят за умрялата си дъщеря. Тонът за трагичното събитие отново е хладнокръвен и пълен с черен английски хумор, който обаче мисля че е трудно възприемчив от българския зрител. На подобен хумор, той по-скоро е склонен да гледа смутено и озадачено. Това можеше да се прочете по лицата на много от зрителите. Както в тези две действия, така и в останалите пет на постановката, може би основния проблем беше протяжността, повтарянето на вече казано и бавното случване на събитията. От друга страна, това може и да умишлен похват на режисьора, който цели да създаде определено усещане.

До момента мрачната и монотонна игра, обаче решително се пречупи в третото действие, в което на сцената се появява Койна Русева, в ролята на Вал. Уверена бизнес дама, в опънат, тесен панталон и токчета. Изцяло вътре в ролята си. Без грам съмнение и колебливо трепване на тялото. Като шефка на фирма тя провежда интервю със своя бивш състудент от колежа – Дейвид (Бойко Кръстанов). Наблюдението ми е, че уверената игра на Койна Русева, в следствие и на дългогодишния й опит, сякаш даде малко повече тласък и самочувствие, и на самия Бойко Кръстанов, и диалогът между тях се получи добре и реалистично.

Койна Русева и Бойко Кръстанов в сцена от спектакъла "Любов и пари". Снимка: Младежки театър "Николай Бинев"

Четвъртото действие е единственият момент, в който всички актьори се събират заедно на сцената, за да изиграят групова психотерапия – споделяне на проблемите си. Засягат се теми за стойността на парите, на любовта, за смисъла на съществуването.

Петото действие е забавно, защото и тук Койна Русева се превъплъщава много умело в героинята си Деби. Деби самотно младо момиче, което седи на маса в бар, а до нея пие бира стар пияница (Стефан Мавродиев), който не спира да й повтаря, че „има много начини човек да пробие”, като подчертава за сексуалните възможности. Тя дъвче шумно дъвка и го гледа с колебливо съмнение, леко объркано. Той през цялото време по заобиколни пътища, заваляйки думите я уговаря да опита да пробие по лесния начин, все пак е млада и красива…

И тук обаче, въпреки добрата игра и на двамата артисти, отново се усеща протяжността и бавното действие. Освен това диалогът се повтаря и зрителят е в очакване да се случи нещо, да се разчупи това еднообразие.

Койна Русева в ролята на Деби - момичето в бара. До нея, в ролята на пияницата е Стефан Мавродиев. Снимка: Младежки театър "Николай Бинев"

Противно обаче на очакванията за рязка промяна и ново събитие, действието преминава в бавен и абсурден край. Пияницата казва на младото момиче, че иска тя да съблече някоя своя дреха и да му я даде за спомен. След като тя не се съгласява да му даде чорапа си или пуловера си, той поисква бикините й. Тя се замисля, оглежда се. След известно време бавно и несигурно ги събува, и ги оставя на масата. Той ги взима и ги прибира във вътрешния джоб на сакото си. Край. Сцената завършва. Смешна и абсурдна. Въпреки всичко, добрата игра и на двамата актьори е неоспорима.

Последната сцена може би има най-силен емоционален заряд. Явно именно за това нарочно сложена най-накрая. Искра Донова наистина прекрасно се превъплъщава в ролята си и играе реалистично персонажа си. Не случайно именно за тази роля наскоро тя беше номинирана за „Икар“ 2012 за поддържаща женска роля.

В тази последна сцена, тя е облечена в червена рокля и говори като типична жена – говори много, иска да каже нещо, но в същото време прескача от една на друга тема, не довършва, после се връща на предишната. Тя говори за вселената и за образуването на звездите, за смисъла на съществуването, за парите и любовта, за всичко едновременно. Понякога, в потока от мисли се прокрадва уж

Искра Донова във финалния монолог на постановката, в който говори за смисъла на живота. За тази роля е номинирана за Икар 2012. Снимка: Младежки театър "Николай Бинев"

незабележимо по някоя мъдрост за живота, която да те накара да се замислиш. Тя казва така (цитирам по памет): „Човек все си мисли, че има нещо повече, че това не може да е всичко, че вселената не може да е устроена така, той трябва да достигне и по-нататък… Добре де, това ли е всичко наистина? Добре, ще си намеря работа, ще изкарвам пари… Ще си намеря мъж… И после? Няма ли нещо повече от това?”

Тя прави пауза, гледа публиката и продължава:

„Има нещо повече! Със сигурност има нещо повече и това е в плътта, в костите на другия! В докосването и усещането за другия. Това е онова, което е отвъд. Няма нищо повече от това. А може би, няма и нужда…”

Бистра Величкова

Advertisements

2 thoughts on “Плътта и костите на другия – това е смисълът, не парите

  1. Браво Бистра! Кога успя? Доловила си същината на постановката и си ги отразила по чудесен начин. Не видях кога си правила снимки:)
    М.Христов

  2. Благодаря! 🙂 Радвам се, че Ви е харесало. А снимките не са правени от мен, а са от Младежкия театър! 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s